- вън
- запрочь* * *1. вънпрочь2. зад, отвъ́д, извъ́н, вън, отза
Български-руски речник. 2013.
Български-руски речник. 2013.
вънѣ — (212) нар. и предл. I. Нар. 1. Вне, снаружи; за пределами: Нъ ˫ако же виноградъ ѥгда процвьтеть вънѣ на се<лъ>. то чѫѥть вонѫ сѹщеѥ въ <храмѣ> вино. и цвьтеть сь нимь (ἔξω) Изб 1076, 133 об.; заѹтра и вечеръ и полѹд҃<не> за тѩ… … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
вънѧти — (40), ВЪНЬМ|ОУ, ЕТЬ гл. 1. Услышать, воспринять; усвоить, постигнуть; уразуметь: Иже третьицею приведъ свѣдѣтелѩ. к тому не приводиті. по прѣданьи ѿпущѣнь˫а аще же не вънѩтъ ни же бесѣдова са(мъ) собою. или своимь съглагольникомь свѣдѣтельства.… … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
вънѧтиѥ — ВЪНѦТИ|Ѥ (3*), ˫А с. 1. Действие по гл. вънѩти в 1 знач.: и ˫аве ѿ внѩти˫а ихъ [божеских заповедей] ПрЛ XIII, 147г. 2. Способность к восприятию, познанию, пониманию: елма же мѣра е(с) нѣка˫а и внѩтью. ГБ XIV, 63г. 3. То, что познано, понято: [ … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
вън от — словосъч. без, с изключение, освен, вън от това … Български синонимен речник
вънѣоудоу — (47) нар. и предл. I. Нар. Вне, снаружи; вне пределов: [о цветке] ˫ако вънѣѹдѹ ѹбо ѥсть дрѩхлоблѣщьнъ. ѹтрьѹдѣ же снѣжанъ. СбТр ХІI/ХІІІ, 68; ѡ фр˫азх [так!] і о про(ч) ла(т)нѣ. папа румьскыи. і еліко (ж) западны˫а страны кр(с)ть˫ани. внѣѹду… … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
вънѧтисѧ — (8*), ВЪНЬМ|ОУСѦ, ЕТЬСѦ гл. 1. Услышать, воспринять: и вънемъсѩ прегрѣшении свои(х) достоино при˫атъ мѹкѹ (συνιείς) ГА XIII–XIV, 107г. 2. Загореться, зажечься (об огне): Аще кто стеблье хотѩ пожещи своѥѩ нивы. вложить в ню ѡгнь. ѡгнь же ||… … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
вънѧтыи — (4*) прич. страд. прош. 1. Понятый, постигнутый: Без мѣры ѹбо бж(с)тво. и разумѣти бѣдно. се же точью внѩтно его едино безмѣрье. аще и кто разумѣваеть. еже не сложною вещью сущиѥ. или все не внѩто суще или отину(д) внѩто. (ἄληπτον... ἢ... ληπτόν) … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
вънѧтьнъ — (2*) пр. Понятый, постигнутый: сами себе. разумно и внѩтно худѣ внѣшнимъ види(м). (καταληπτικόν) ГБ XIV, 26б; Без мѣры ѹбо бж(с)тво. и разумѣти бѣдно. се же точью внѩтно его едино безмѣрье. (καταληπτόν) Там же, 54а … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
вън — нар. на открито, вънка нар. навън, отвън … Български синонимен речник
вън от това — словосъч. отделно, различно, за разлика … Български синонимен речник
въноутрь — (255) нар. и предл. I. Нар. 1. Внутрь; в середину, в пределы: вънѹтрь въ цр҃квь въводити ЖФСт XII, 86; не въведени˫а бо ради вънѹтрь скотѩть. (ἔνδον) КЕ XII, 66а; понеже ѥдиною въшедшю недугѹ внѹтрь. и телеса огньнымь образомь. поѩдающу. КР 1284 … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)